Винаги съм си мечтала да науча китайски, затова веднъж отидох в една книжарница да си потърся учебник. Видях книги с китайска калиграфия, от която винаги съм се възхищавала. Разгръщах страница след страница, изпълнени с красиви йероглифи, един от друг по-сложни; чертички и точки, ченгелчета и заврънкулки. Ставаха все по-сложни, колкото повече навлизах в книгата. Изглеждаше направо невъзможно; зави ми се свят докато ги гледах и си казах, че НИКОГА няма да мога да го направя. Затворих книгата, върнах я на рафта и излязох от книжарницата.
Обаче, надеждата умира последна. Година по-късно вече учех китайски (бях се отърсила от шока) в езикова школа за възрастни. Както очаквах, беше трудно, объркващо и отчайващо сложно – но и точно толкова вълнуващо да можеш да кажеш макар и само едно изречение на китайски. Един семестър по-късно продължих да уча езика в университета.
Сега вече се бях вманиачила на тема учене. Бях чула за флаш карти. Това са малки квадратни картончета с китайски йероглиф от едната страна, а на гърба – значението му и как се произнася. Един изключително добър начин за учене на чужд език. Повечето китайски думи се състоят от два йероглифа, а понякога и повече, така че картончетата, които си бях направила, не ми служеха за учене на думи – бяха нещо като строителен материал за думи. Но ако разполагаш с този строителен материал, може да се научиш да изграждаш думите.
Носех картончетата в себе си където и да бях. В джоба си винаги имах доста и щом намерех свободна минута, ги вадех. Упражнявах се докато вървях по улицата, в метрото, даже докато се возех на ски-лифта!
След един семестър в Стокхолмския университет най-неочаквано се озовах в Пекин, където се захванах да уча още по-упорито. Беше прекрасно – да бъдеш в Средната Земя – освен това можех да говоря с китайците!
Честно казано, „говоря” е леко преувеличено за онова време. По-скоро успявах да се оправя в най-наложителните ситуации, но когато успявах да разбера цяло изречение, си беше направо повод за празнуване! Тогава осъзнах, че всъщност е възможно да се научи този език – но трябва време, енергия, търпение и жив интерес.
По онова време наистина не правех нищо друго освен да уча. Ходех на уроци, пишех домашни, а после продължавах и с частен учител всеки следобед. Събираха ми се около 11 часа на ден – от 6:30 сутринта до 7 вечерта (спирах около час за обяд). След това гледах китайска телевизия по два часа всяка вечер. Това ме довършваше – в буквален и преносен смисъл!
Изучаването на китайски се оказа дълго и трудно начинание, но същевременно изключително вълнуващо и забавно. Две години учене поставят доста добра основа по езика, но за да достигнете до ниво „напреднали” ще ви трябва много повече време. Без преувеличение мога да кажа, че това ми костваше направо кръв, пот и сълзи, но всяка една секунда учене си струваше.
Catarina Lilliehöök
Упоритата работа доведе до добри резултати. Кликнете за още съвети как да се мотивирате!
Тази учеща е била привлечена от целевия език, защото е харесвала китайската калиграфия. Това предполага, че тя е визуален тип учещ. Искате ли да разберете какъв е вашият стил на учене?
Този текст е написан специално за Lingu@net World Wide и е публикуван с разрешението на неговата авторка Catarina Lilliehöök. Освен това тя е написала на китайски книга за сблъсъците между различните култури и културните различия, както и книга за Китай на шведски.
