Бари Смит е на 38 години и е женен за Мари, която живее в Брюксел и говори френски. Бари е учил френски в училище, но само няколко години, така че не е напреднал кой знае колко. Според него преди раждането на детето не са имали езикови проблеми помежду си. "Винаги говорехме на английски, защото Мари знае езика много добре. Родителите й също, така че нямаше проблеми когато им гостувахме, пък и европейците вече са свикнали с англичаните, които говорят зле френски!".
Нещата обаче се усложнили след раждането на първото им дете – Мари просто говорела с Пол само на френски и тъй като по-голямата част от времето Бари не бил вкъщи, а на работа, Пол започнал да говори френски. "Това беше истински шок за мен – Мари разбираше какво казва той, а аз не".
Бари разбрал, че трябва да се постарае да проговори на френски и заел кратък самоучител от библиотеката. Това, обаче не му помогнало кой знае колко, тъй като учебникът бил предназначен предимно за туристи, а той по-скоро се интересувал от разговори на тема смяна на памперси, отколкото смяна на валута. Накрая помолил Мари да му напише на листчета полезни думи и изрази и когато бил с Пол се стараел да му ги казва. Докато Пол бил още малък, на Бари му било сравнително лесно да се оправя с познанията си по езика. С Мари обаче му било трудно да говори, затова двамата решили, че времето за къпане вечер би било добра възможност да общуват на френски. Тъй като това ставало ежедневно, след няколко седмици Бари бързо се научил какво и кога да казва и Пол го разбирал, макар баща му да правел тук-там по някоя грешка.
Тъщата на Бари също му помогнала като му направила видеозаписи на детски програми от Белгийската телевизия, които той гледал заедно с Пол през почивните дни. "Отначало се чувствах не много наред като гледах подобни програми. Но всъщност доста научих от тях. Човек разговаря с бебета и деца по начин, който много се различава от начина на говорене с възрастни и от тези програми научих специфичния език доста бързо."
Когато Пол пораснал, Бари и Мари му намерили училище за френскоговорящи деца, и Бари започнал да го води там. Това му дало възможността да упражнява френския си с останалите родители. Майките си разменяли списания и комикси на френски и макар че Бари не се интересувал много от женски списания като “Ел” и “Мари Клер”, доста си обогатил знанията дори само като разглеждал илюстрациите и четял текста под тях.
Адаптирано с любезното разрешение на авторите на публикацията "Линго – как се учи език" Тери Дойл и Пол Миара (BBC Books, 1991). Откъсът е редактиран от Имке Джуадж и преведен на български от Пепа Дочева.
